Здравейте, реших да се впусна в намиране на по-дълбок смисъл в Библията, главно в Псалмите. Паралелно с това мое търсене се прояви желание в мен и да споделям. Ще се радвам ако с тези мои "тълкувания" успея да замисля дори само 1 съзнание.

Имайте предвид, че нещата, които ще описвам тук са също нови за мен. Откривам ги при дълбокото ми размишление върху съответния псалм. Понякога си помагам и с други източници, когато не успявам да хвана корена на текста. Успех на тези, които ще четат.


------------------------

1

Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

 

Блажен е оня човек, който пази хигиена на съзнанието си, хигиена на действията си и емоциите си (пази ги чисти и святи). Страни от съзнанието на грешник, страни от присмивателното и нечестивото съзнание. 

"Не следва съвета на нечестивити" – да ходиш по нечий съвет означава да започнеш да приемаш определени идеи.

"И в пътя на грешните" – Да стои в в неговия път означава вече да живееш според тази идея.

"И в събранието на присмивателите не седи" – Да седиш в събранието му означава да си се установил трайно в това състояние на съзнанието.

От тази гледна точка псалмът предупреждава, че всяко падение започва първо като мисъл.

„нечестивите“ са мисли, които отклоняват съзнанието от истината;

„грешните“ са вече превърнатите в действие погрешни мисли;

„присмивателите“ са състоянието, в което човек е изгубил стремежа към истината и започва да се подиграва на всичко висше.

 

Тук не става въпрос за външни хора, защото човек може да живее сам и пак да бъде сред „нечестивите“ — ако постоянно подхранва разрушителни мисли. В този случай, този стих може да звучи така:

Блажен е този, който не следва лъжливите мисли, не пребивава в тях и не изгражда самоличността си върху тях.

В този смисъл най-опасните нечестивци не винаги са около човека, а вътре в него.

-          "С какъвто се събереш, такъв ставаш";

-          "Покажи ми приятелите си и ще кажа какъв си ти"

Тези поговорки важат когато говорим за хора, които са около нас, а и не само. Ако се събереш с нечисти мисли и ти ще станеш нечист. Съзнанието трябва да е пълно само с чисти и святи мисли.

Авторът сякаш не предупреждава случайно за общуването с определени хора и състояния. Той разбира, че съзнанието е възприемчиво. Човек постепенно започва да прилича на това, което постоянно слуша, гледа и допуска до себе си.

Не всеки човек с грешки е "нечестив" в духовния смисъл. Някой може да се бори със слабостите си, да пада и да става, но да търси Истината. Това подкрепя теорията, че всъщност съзнанието на въпросния човек е важно, не грешките, които виждаме.

Ако избягваме всеки човек с недостатъци, ще трябва да избягваме цялото човечество.

Но ако пазиш ума си от хора, които постоянно подхранват лъжа, подигравка към доброто, злоба, завист и духовна леност, тогава вече следваш посоката на псалма.

Много хора смятат, че са по-силни, отколкото са.

Казват:

"Аз ще бъда сред тях, но няма да се повлияя."

След време започват да говорят като тях.
После да мислят като тях.
После да оправдават същите неща.

Точно затова стихът започва със "съвета". Първо приемаш една мисъл. После тя става възглед. После става характер.

Истинската сила е да знаеш честно на какво ниво се намираш и да не се излагаш доброволно на влияния, които могат да отклонят съзнанието ти.

 

Интересно е и нещо друго в стиха. Той не казва:

„Блажен е този, който побеждава нечестивите.“

Казва:

„Блажен е този, който не върви по техния съвет.“

 

Тоест акцентът е върху вътрешния избор на човека, а не върху борбата с другите.

 
------------------------

2

Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

 

Ако четем стиха буквално, той казва, че човекът се радва на Божия закон и постоянно размишлява върху него. Но ако го разглеждаме като описание на вътрешна работа, тогава фокусът се измества от външен закон към вътрешно състояние на съзнанието.

Твоето виждане е, че:

• „денем“ символизира будното състояние на човека;
• „нощем“ символизира времето преди сън, когато последните мисли се отпечатват по-дълбоко в съзнанието;
• „поучава се“ означава не просто да чете текстове, а постоянно да наблюдава и пречиства мислите си.

Псалмът не казва, че човек насила се принуждава да мисли за доброто. Не казва, че води непрекъсната вътрешна война. Казва, че намира радост в това. От духовна гледна точка това може да означава, че истинската промяна настъпва, когато чистата мисъл престане да бъде задължение и стане естествено привличане.

От духовна гледна точка това може да означава, че истинската промяна настъпва, когато чистата мисъл престане да бъде задължение и стане естествено привличане.

Има разлика между:

• човек, който се бори с лошите мисли;
• и човек, който е започнал да обича чистите мисли повече от нечистите.

Вторият вече се движи по друг път.

Ако го свържем с предишния стих, логиката става ясна:

 

• първо: не допускаш разрушаващи влияния;
• после: започваш да се храниш с чистото.

------------------------

3

Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

 

"Дървото" сме ние. "Потоците води" са благоприятните условия в които се намираме благодарение на нашето съзнание. "Плода си на времето си" са последствията, които получаваме от чистата мисъл и стремеж към Истината, листата не повяхват, защото имаме чисто мислене. И всичко ще благоуспява е благодарение на това.

• дървото не расте само от усилие, а от среда + вътрешно състояние

„Дава плод на времето си“

Тук има много важен принцип:

• няма изкуствено ускоряване
• няма насилие върху процеса

Плодът е резултат на вътрешно узряване. - „последствия от чиста мисъл“

 
------------------------

4

Не е така с нечестивите; Но те са като плявата (прахта), която вятърът отвява (от лицето на земята)

 

„Не е така с нечестивите; Но те са като плявата (прахта)“ - тук се отбелязва нещо важно. Нечестивите или нечестивото съзнание няма корен, няма растеж, няма стабилност. Плявата и прахта - нямат корени. 

Дървото има корени, то е стабилно – това съзнание има вътрешна стабилност. Праха и плявата нямат корени, те се влияят от вятъра – външните условия – емоции, мисли, чужди мнения, стечение на обстоятелствата и т.н. Нямаш ли вътрешна стабилност, всичко във външния свят те движи.

В никакъв случай не става въпрос за лоши хора, тук става въпрос за невъзпитано съзнание, но Господ по един или друг начин пак ще ги изправи.

Когато съзнанието няма вътрешна истина, то се разпада и се носи от външните влияния.

------------------------
5

Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

 

Нечестивите няма да устоят, те ще се променят - нямат избор. А грешните ще бъдат изправени когато са сред праведните.

Съдът, може да се погледне и като яснота на съзнанието, да ти се проясни нещо в даден момент. В такъв случай, нечестивите мисли няма как да издържат, този аспект от съзнанието на човека започва да губи силити си.

неустойчивото състояние не може да издържи, когато се появи яснотата

 

Това, че няма да издържат може да се разгледа и като, че нямат стабилност, както и в пасаж 4 се говори – те са като прахта, като плявата.

В крайна сметка при осъзнаане на определени истини, нечестивото и грешно съзнание ще се разпадне, няма как да остане същото.

 

„Грешните в събора на праведните“

• състояние на съзнание, което е подредено и ясно („праведни“)
• състояние, което е разпиляно или противоречиво („грешни“)

Идеята е:
хаотичното съзнание не се синхронизира лесно с подредено съзнание

Тук много ясно е отбелязана несъвместимостта между праведното състояние и състоянието на грешника. Не като 2 отделни човека, а като 2 състояние на ума. Несъвместимост на вътрешните състояния у човека.

 

Нестабилното съзнание не може да издържи в яснота, защото няма вътрешна опора; подреденото съзнание не се определя от хаоса.


------------------------
6

Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

 

Господ е с праведните, тези които са очистили мислите, желанията и съзнанието си. Тези които са като дърво пуснали корен, много стабилни. Тези които не се влияят от външните причини (вятъра). Пътят на нечестивото съзнание ще пропадне, следва го гибел, ще се промени. Това е принцип, променята не е насилствена, тя е принцип. Промяната се случва естествено, без да се усеща, тя просто се случва. Тя просто трябва да се случи.

Праведното съзнание е поддържано от нещо много по-дълбоко.

 

Кратка същност на стиха

Съзнание, което е в истина, се поддържа от вътрешен ред; съзнание без център се разпада само поради собствената си нестабилност.

 

Ако обединим целия Псалм 1 в една духовна формула, той всъщност описва:

 

как вниманието → става характер → става посока → става съдба

Не насаждам моето мнение, това е как аз виждам Псалм 1. Ще се радвам ако се развие дискусия по темата и се намерят нови Истини и дълбочини.